Там, преди
786
0
5
Далеч напред отвъд пределите на самотата,
kъдето Лятото тихичко от щастие плаче,
kъдето танцувахме във вихър от цветове и листа,
а звездите ни завиждаха добродушно през нощта.
Там, върху тази вече обгорена земя.
Там с теб се родихме и причинихме Пролетта.
Съдбата ни гледаше с многозначителна усмивка.
Там за теб умрях. Сух труп до автомивка.
kъдето Лятото тихичко от щастие плаче,
kъдето танцувахме във вихър от цветове и листа,
а звездите ни завиждаха добродушно през нощта.
Там, върху тази вече обгорена земя.
Там с теб се родихме и причинихме Пролетта.
Съдбата ни гледаше с многозначителна усмивка.
Там за теб умрях. Сух труп до автомивка.
© Светослав Николов All rights reserved.
