1 апр. 2011 г., 22:12

Танц 

  Поэзия
1023 0 14

Танцувам стъпките на уморената.
Но погледът ти недокосващ е сълзите ми.
Къде е тази безсърдечната, студената,
която трябваше да стана след лъжите ти?

Танцувам стъпките на малката беднячка,
на тая, дето взе ù всичко и ограби,
на малката, наивната глупачка,
която даже доброволно ти го даде.

Танцувам стъпките на тая, дето не обикна,
чиито молещи очи те търсеха.
С тази, дето не можа да свикнеш
и твоите ръце да тръгнат бързаха.

Танцувам стъпките на спрял часовник.
Стрелките ми сега са атрофирали.
Прогнили са от времето отровно,
в което истините вечно са умирали.

Танцувам стъпките на тая, дето тръгна си.
Танцувам и разплаквам се по навик.
Краката ми от толкова танцуване
са целите, покрили се във рани.

© Ирен Попова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??