1.04.2011 г., 22:12

Танц

1.3K 0 13

Танцувам стъпките на уморената.
Но погледът ти недокосващ е сълзите ми.
Къде е тази безсърдечната, студената,
която трябваше да стана след лъжите ти?

Танцувам стъпките на малката беднячка,
на тая, дето взе ù всичко и ограби,
на малката, наивната глупачка,
която даже доброволно ти го даде.

Танцувам стъпките на тая, дето не обикна,
чиито молещи очи те търсеха.
С тази, дето не можа да свикнеш
и твоите ръце да тръгнат бързаха.

Танцувам стъпките на спрял часовник.
Стрелките ми сега са атрофирали.
Прогнили са от времето отровно,
в което истините вечно са умирали.

Танцувам стъпките на тая, дето тръгна си.
Танцувам и разплаквам се по навик.
Краката ми от толкова танцуване
са целите, покрили се във рани.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ...а после тайно ще носи цветя пред вратата ти нощем... - винаги така става накрая, само, че тогава ти вече няма да ги искаш...

    Много хубав стих!
  • Браво!Останах без думи!
  • Казват, че след всичко остават само раните. Да се надяваме, че не е лъжа, че времето лекува и после да остане и поне нещо хубаво от такива лъжовни любови.
  • !!!
  • Събуди любопитството ми. Ще те следя.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...