По опнатата струна на гръбнака ми
дланта ти се заплита като мрежа.
Внезапни чувства, грешни и нечакани,
воала на ресниците ми режат
и погледът ми, натежал от искане,
със твоя се намира във сумрака.
Не може друг така да ме притисне.
И не, не може като мене всяка
така да те пронизва със зеници,
така да те попива с топли устни.
Ръцете ти - криле на жадна птица,
по кожата ми-езеро се спускат ...