8 dic 2011, 15:59

Танц 

  Poesía » De amor
529 0 8

 

 

По опнатата струна на гръбнака ми

дланта ти се заплита като мрежа.

Внезапни чувства, грешни и нечакани,

воала на ресниците ми режат

и погледът ми, натежал от искане,

със твоя се намира във сумрака.

Не може друг така да ме притисне.

И не, не може като мене всяка

 

така да те пронизва със зеници,

така да те попива с топли устни.

Ръцете ти - криле на жадна птица,

по кожата ми-езеро се спускат

и разлюляват тихата повърхност

от топла плът и лъскава коприна.

 

Акорд внезапен, звуците заглъхват...

С отлитащия звук мигът отмина.

 

 

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??