На Глория
с много обич.
Танцувай, танцувай щастлива, засмяна,
в тая чудно красива народна премяна.
На теб ти отива хорото да водиш
и мома като станеш, пак ще го можеш.
Народна носия на теб ти отива,
тя традиция носи и те прави красива.
От цяла България шарки съм сбрала,
за теб денонощно с любов съм тъкала.
Как кръшно извиваш в танца снагата,
сякаш не стъпваш ти на земята.
На нашата музика, народна, позната
трябва да научим да играят децата.
Сега да те гледам, танцувай засмяна,
мома като станеш, мож... да ме няма.
Сърце ми изпълваш с радост голяма,
внучко любима, моя отмяна.
С.П.
© Стойчо Пеев Все права защищены
Бъдете живи и здрави!