Танцът на един живот

10 июн. 2012 г., 13:16

Поэзия » Другая

673 0 4

На площада, огряна с безброй светлини,

още старата опера чака,

под прожектора ярък да се появи

балерината-лебед от мрака.

На пейката вън тя отново стои,

впила поглед в блестящата сграда,

в скута ù старост болнава лежи,

а в сърцето ù споменът страда.

Но ето, че хвана я той за ръка

и вратата пред нея отвори,

към сцената бяла за миг полетя,

остави танцът ù сам да говори.

Беше танц за един цял живот,

танц-съдба и любов, и забрава,

танц, достигащ до звездния свод,

танц за лебеда как остарява.

Тишината в ушите ù пак изпищя,

стана бавно, разбуди покоя.

Беше сън, само сън, но успя

да танцува на сцената своя!