Танцът на един живот
На площада, огряна с безброй светлини,
още старата опера чака,
под прожектора ярък да се появи
балерината-лебед от мрака.
На пейката вън тя отново стои,
впила поглед в блестящата сграда,
в скута ù старост болнава лежи,
а в сърцето ù споменът страда.
Но ето, че хвана я той за ръка
и вратата пред нея отвори,
към сцената бяла за миг полетя,
остави танцът ù сам да говори.
Беше танц за един цял живот,
танц-съдба и любов, и забрава,
танц, достигащ до звездния свод,
танц за лебеда как остарява.
Тишината в ушите ù пак изпищя,
стана бавно, разбуди покоя.
Беше сън, само сън, но успя
да танцува на сцената своя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Георгиева Всички права запазени
