На площада, огряна с безброй светлини,
още старата опера чака,
под прожектора ярък да се появи
балерината-лебед от мрака.
На пейката вън тя отново стои,
впила поглед в блестящата сграда,
в скута ù старост болнава лежи,
а в сърцето ù споменът страда.
Но ето, че хвана я той за ръка
и вратата пред нея отвори,
към сцената бяла за миг полетя,
остави танцът ù сам да говори. ...