18 июн. 2009 г., 10:34
За кой ли път за теб се размечтах,
момиче младо, хубаво като картина.
И питам се защо двамина
в несбъднатото време само
отново срещаме се ние,
щом тази близост пак ме натъжава.
Дали с това, че със косите посребрени
оправдавам своята усмивка,
че минало е мойто време
за танца бурен и тревожен.
И който нощите на свежи утрини
за кратък миг ще преобърне. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация