26 нояб. 2011 г., 00:50

Танцът на Терпсихора

776 0 2

ТАНЦЪТ на ТЕРПСИХОРА

Hадникна внезапно, 
без аз да я чакам,
във моята стая
мелодия прастара.
И танцът далечен - 
на Терпсихора наречен,
унесе ме сънно
в бръшлян и омая 
в уханната вечер.
Михаел Преториус
беше възторжен -
с перото извайваше
нотните знаци,
които прииждаха
леко, приятно,
да отпечатат 
в душата му
знака на гения.
Арс лонга, вита бревис ест -
за мен останаха 
мечтите лунни
под звездното небе, 
където танцът 
продължава в стихове. 

2011-04-04




 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хрис Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...