ТАНЦЪТ на ТЕРПСИХОРАHадникна внезапно,без аз да я чакам, във моята стая мелодия прастара. И танцът далечен - на Терпсихора наречен, унесе ме сънно в бръшлян и омая в уханната вечер. Михаел Преториус беше възторжен - с перото извайваше нотните знаци, които прииждаха леко, приятно, да отпечатат в душата му знака на гения. Арс лонга, вита бревис ест - за мен останаха мечтите лунни под звездното небе, където танцът продължава в стихове. 2011-04-04 |
© Хрис All rights reserved.