Nov 26, 2011, 12:50 AM

Танцът на Терпсихора

  Poetry » Other
771 0 2

ТАНЦЪТ на ТЕРПСИХОРА

Hадникна внезапно, 
без аз да я чакам,
във моята стая
мелодия прастара.
И танцът далечен - 
на Терпсихора наречен,
унесе ме сънно
в бръшлян и омая 
в уханната вечер.
Михаел Преториус
беше възторжен -
с перото извайваше
нотните знаци,
които прииждаха
леко, приятно,
да отпечатат 
в душата му
знака на гения.
Арс лонга, вита бревис ест -
за мен останаха 
мечтите лунни
под звездното небе, 
където танцът 
продължава в стихове. 

2011-04-04




 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хрис All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....