26 nov 2011, 0:50

Танцът на Терпсихора

  Poesía » Otra
775 0 2

ТАНЦЪТ на ТЕРПСИХОРА

Hадникна внезапно, 
без аз да я чакам,
във моята стая
мелодия прастара.
И танцът далечен - 
на Терпсихора наречен,
унесе ме сънно
в бръшлян и омая 
в уханната вечер.
Михаел Преториус
беше възторжен -
с перото извайваше
нотните знаци,
които прииждаха
леко, приятно,
да отпечатат 
в душата му
знака на гения.
Арс лонга, вита бревис ест -
за мен останаха 
мечтите лунни
под звездното небе, 
където танцът 
продължава в стихове. 

2011-04-04




 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хрис Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...