26.11.2011 г., 0:50

Танцът на Терпсихора

772 0 2

ТАНЦЪТ на ТЕРПСИХОРА

Hадникна внезапно, 
без аз да я чакам,
във моята стая
мелодия прастара.
И танцът далечен - 
на Терпсихора наречен,
унесе ме сънно
в бръшлян и омая 
в уханната вечер.
Михаел Преториус
беше възторжен -
с перото извайваше
нотните знаци,
които прииждаха
леко, приятно,
да отпечатат 
в душата му
знака на гения.
Арс лонга, вита бревис ест -
за мен останаха 
мечтите лунни
под звездното небе, 
където танцът 
продължава в стихове. 

2011-04-04




 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хрис Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...