23 июл. 2006 г., 19:09

Татенце, защо?

3.7K 0 10
Татенце, защо?

Татенце, защо звездите светят само нощем?
- ръце протягам, но не ги достигам.
Татенце, защо ли птиците летят в небето?
- със две ръце замахвам, но така и не политам.
Татенце, защо снегът е като облак бял?
- с шепи го загребвам, а той бавно се топи.
Татенце, защо са полицаите сърдити?
- лелката в трамвая място не отстъпи.
Татенце, защо ли топката е кръгла?
- едно момченце снощи сгази го кола.
Татенце, защо тревата е зелена?
- зная вече: листата пожълтяват от студа.
Татенце, защо като сълза е хлябът ни солен?
- Мама снощи си поплака. А къде живее цирка?
Татенце, защо във къщи нямаме кола?
- Да бе, да! Живее циркът край морето?
Татенце, защо морето е… море?
- как искам, татенце да го погледам нашето море.
Татенце, а рибата какво яде?
- а може ли и рибата да се яде?
Татенце , защо не мога да играя с другите деца?
- внимавай, татенце, има още стъпала!
Татенце, защо не можеш слънцето да видиш?
- добричко слънце, грее и пече.
Татенце, дали ще ослепея, като стана като теб?
- Внимавай! Готово е, седни.
Татенце, защо през зимата е тъй студено?
- коледната песен ли ще пея?
Татенце, кажи, лошо ли е да си просяк?
- тате, татенце, госпожата пусна левче – виж!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Ганчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления за стиха!
  • Страхотно е! Разплака ме!
  • докосна ме...
  • Изглежда, че е така, Злати. Четох преди малко твои стихове. Имаш много деликатен изказ. Може би само с болката човек не се научава да свикне и затова сме тук
  • Ежедневно сме заобиколени с такива трагедии - важното е да имаме очи за тях. А ти имаш, щом те е провокирала да напишеш този стих.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...