23 июл. 2006 г., 19:09
Татенце, защо?
Татенце, защо?
Татенце, защо звездите светят само нощем?
- ръце протягам, но не ги достигам.
Татенце, защо ли птиците летят в небето?
- със две ръце замахвам, но така и не политам.
Татенце, защо снегът е като облак бял?
- с шепи го загребвам, а той бавно се топи.
Татенце, защо са полицаите сърдити?
- лелката в трамвая място не отстъпи.
Татенце, защо ли топката е кръгла?
- едно момченце снощи сгази го кола.
Татенце, защо тревата е зелена?
- зная вече: листата пожълтяват от студа.
Татенце, защо като сълза е хлябът ни солен?
- Мама снощи си поплака. А къде живее цирка?
Татенце, защо във къщи нямаме кола?
- Да бе, да! Живее циркът край морето?
Татенце, защо морето е… море?
- как искам, татенце да го погледам нашето море.
Татенце, а рибата какво яде?
- а може ли и рибата да се яде?
Татенце , защо не мога да играя с другите деца?
- внимавай, татенце, има още стъпала!
Татенце, защо не можеш слънцето да видиш?
- добричко слънце, грее и пече.
Татенце, дали ще ослепея, като стана като теб?
- Внимавай! Готово е, седни.
Татенце, защо през зимата е тъй студено?
- коледната песен ли ще пея?
Татенце, кажи, лошо ли е да си просяк?
- тате, татенце, госпожата пусна левче – виж!
Татенце, защо звездите светят само нощем?
- ръце протягам, но не ги достигам.
Татенце, защо ли птиците летят в небето?
- със две ръце замахвам, но така и не политам.
Татенце, защо снегът е като облак бял?
- с шепи го загребвам, а той бавно се топи.
Татенце, защо са полицаите сърдити?
- лелката в трамвая място не отстъпи.
Татенце, защо ли топката е кръгла?
- едно момченце снощи сгази го кола.
Татенце, защо тревата е зелена?
- зная вече: листата пожълтяват от студа.
Татенце, защо като сълза е хлябът ни солен?
- Мама снощи си поплака. А къде живее цирка?
Татенце, защо във къщи нямаме кола?
- Да бе, да! Живее циркът край морето?
Татенце, защо морето е… море?
- как искам, татенце да го погледам нашето море.
Татенце, а рибата какво яде?
- а може ли и рибата да се яде?
Татенце , защо не мога да играя с другите деца?
- внимавай, татенце, има още стъпала!
Татенце, защо не можеш слънцето да видиш?
- добричко слънце, грее и пече.
Татенце, дали ще ослепея, като стана като теб?
- Внимавай! Готово е, седни.
Татенце, защо през зимата е тъй студено?
- коледната песен ли ще пея?
Татенце, кажи, лошо ли е да си просяк?
- тате, татенце, госпожата пусна левче – виж!
© Димитър Ганчев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Поздравления за стиха!
-
Страхотно е! Разплака ме!
-
докосна ме...
-
Изглежда, че е така, Злати. Четох преди малко твои стихове. Имаш много деликатен изказ. Може би само с болката човек не се научава да свикне и затова сме тук
-
Ежедневно сме заобиколени с такива трагедии - важното е да имаме очи за тях. А ти имаш, щом те е провокирала да напишеш този стих.
-
Благодаря ви за посрещането. Тук е много интересно и красиво. Вие сте го направили красиво това място. А стихотворението... Видях сляп баща, със пет годишното си момченце в подлеза пред Софийския Университет. Детето му помагаше да седне, а той се настройваше с хармониката си... беше в деня на Коледа.
-
Нестихващите детски въпроси на които много често не знаем какво да отговорим.
Поздрав за стиха! -
Как съумя да напишеш толкова затрогващ стих... И много тъжен
Истински се възхитих. -
И мен разплака!
Истинско е! -
Разплака ме! Страхотно стихотворение!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
