23 jul 2006, 19:09

Татенце, защо?

  Poesía
3.7K 0 10
Татенце, защо?

Татенце, защо звездите светят само нощем?
- ръце протягам, но не ги достигам.
Татенце, защо ли птиците летят в небето?
- със две ръце замахвам, но така и не политам.
Татенце, защо снегът е като облак бял?
- с шепи го загребвам, а той бавно се топи.
Татенце, защо са полицаите сърдити?
- лелката в трамвая място не отстъпи.
Татенце, защо ли топката е кръгла?
- едно момченце снощи сгази го кола.
Татенце, защо тревата е зелена?
- зная вече: листата пожълтяват от студа.
Татенце, защо като сълза е хлябът ни солен?
- Мама снощи си поплака. А къде живее цирка?
Татенце, защо във къщи нямаме кола?
- Да бе, да! Живее циркът край морето?
Татенце, защо морето е… море?
- как искам, татенце да го погледам нашето море.
Татенце, а рибата какво яде?
- а може ли и рибата да се яде?
Татенце , защо не мога да играя с другите деца?
- внимавай, татенце, има още стъпала!
Татенце, защо не можеш слънцето да видиш?
- добричко слънце, грее и пече.
Татенце, дали ще ослепея, като стана като теб?
- Внимавай! Готово е, седни.
Татенце, защо през зимата е тъй студено?
- коледната песен ли ще пея?
Татенце, кажи, лошо ли е да си просяк?
- тате, татенце, госпожата пусна левче – виж!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Ганчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления за стиха!
  • Страхотно е! Разплака ме!
  • докосна ме...
  • Изглежда, че е така, Злати. Четох преди малко твои стихове. Имаш много деликатен изказ. Може би само с болката човек не се научава да свикне и затова сме тук
  • Ежедневно сме заобиколени с такива трагедии - важното е да имаме очи за тях. А ти имаш, щом те е провокирала да напишеш този стих.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...