Дрянът се разлисти, Татко, и леската - също!
Тъжно гледам през вратата... теб те няма вкъщи!
Спомени прекрасни ти в душата ми остави,
капят парещи сълзите, как да те забравя!!!
Няма да те видя там, на двора, под асмата,
как се радваш на дръвчетата и на цветята!!...
Усмихнат ни посрещаше, подаваше ръка...
прегръщаха те силно, с обич, нашите деца!
Повече от половин век с майка изживяхте,
и в хубави, и в лоши дни все заедно си бяхте! -
Тъгува тя, в река от сълзи ще те потопи,
не знае, как безмерната си мъка да стопи! ...