Дрянът се разлисти,  Татко, и леската - също!

Тъжно гледам през вратата... теб те няма вкъщи!

Спомени прекрасни ти в душата ми остави,

капят парещи сълзите, как да те забравя!!!

Няма да те видя там, на двора, под асмата,

как се радваш на дръвчетата и на цветята!!... 

Усмихнат ни посрещаше, подаваше ръка...

прегръщаха те силно, с обич, нашите деца!

Повече от половин век с майка изживяхте,

и в хубави, и в лоши дни все заедно си бяхте! -

Тъгува тя, в река от сълзи ще те потопи,

не знае, как безмерната си мъка да стопи!

Не ще мога вече и за миг аз да те зърна!

В моето сърце на капчица ще те превърна!!

И моля Бог, доброто място да ти избере! -

В красивия небесен Рай, той да те отведе!

Слънчице, вода да има и да пеят птички,

цъфнали дървета и поляни с тревичка!     

С гайдата си там да свириш, родопско да звучи,

чанове навред да дрънкат на шарени кoзи!