Татко, не тръгвай!
Когато един мъж не обича една жена...
Татко, не тръгвай!
Ще стана добра.
Душата ми е пълна
с нечовешка самота.
Можем да сме семейство,
мама те обича като преди.
Нали така е прието –
смъртта ще ви раздели.
Татко, не тръгвай!
Зная, че тя те нарани.
Нека се върнем назад,
в топлите минали дни.
Татко, не тръгвай!
Аз съм твоя дъщеря.
Чуваш ли, и мама плаче,
тя е твоята жена.
Не искам доведени сестри,
да живея в друга къща.
Парят горещи сълзи
и болка ме обгръща.
Не искам втора майка
да се грижи за мен.
Чуваш ли, осиротявам,
почерняш моят ден.
Татко, не тръгвай!
Аз съм твойта дъщеря.
Сърцето ми плаче...
Отиде си тихо в нощта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ванина Все права защищены
