Татко, не тръгвай! Ще стана добра. Душата ми е пълна с нечовешка самота. Можем да сме семейство, мама те обича като преди. Нали така е прието – смъртта ще ви раздели. Татко, не тръгвай! Зная, че тя те нарани. Нека се върнем назад, в топлите минали дни. Татко, не тръгвай! Аз съм твоя дъщеря. Чуваш ли, и мама плаче, тя е твоята жена. Не искам доведени сестри, да живея в друга къща. Парят горещи сълзи и болка ме обгръща. Не искам втора майка да се грижи за мен. Чуваш ли, осиротявам, почерняш моят ден. Татко, не тръгвай! Аз съм твойта дъщеря. Сърцето ми плаче... Отиде си тихо в нощта.
Браво, Ванина...!
но за да го напишеш този прекрасен тъжен стих...
все на някого се е случило...който и да е...
тъжно...много сърцераздерателно...
с обич за теб.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.