27 дек. 2008 г., 11:34

Татковина

538 0 0

               ТАТКОВИНА     

 

 

Мъртвите забравиха да те помнят.

Живите не могат да те разберат.

За родените сега си край бездомен.

Родино, днес си на кръстопът.

 

 

От завист те разпънаха на кръст.

Заграбиха земите ти свещени.

Децата ти прокудиха без шепа пръст -

писмата им горчат от сълзите солени.

 

 

Че раждала си ти, мъже- титани.

На двадесет години ги даваш курбан.

От свои и чужди цялата в рани.

… Сега за твоя кръст съм прикован.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мимо Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...