Dec 27, 2008, 11:34 AM

Татковина

  Poetry
535 0 0

               ТАТКОВИНА     

 

 

Мъртвите забравиха да те помнят.

Живите не могат да те разберат.

За родените сега си край бездомен.

Родино, днес си на кръстопът.

 

 

От завист те разпънаха на кръст.

Заграбиха земите ти свещени.

Децата ти прокудиха без шепа пръст -

писмата им горчат от сълзите солени.

 

 

Че раждала си ти, мъже- титани.

На двадесет години ги даваш курбан.

От свои и чужди цялата в рани.

… Сега за твоя кръст съм прикован.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...