28 сент. 2017 г., 10:34

Татул

2.3K 11 11

Криви пътеки – измамно безгрижни.

Нямат начало, а край не се вижда.

Криви дървета, над пътя надвесени,

в лятната утрин – странна гротеска.

 

Уж се изкачваш, а после политаш

с устрем надолу, по склонове, скрити

в гъсти шубраци, очите замрéжили

с пищно зелена, лятна одежда.

 

Малки полянки, от погледа скътани

с туфи от мащерка в сенки безплътни,

с мирис упойващ, почти смъртоносен,

там самодиви танцували боси.

 

Там, сред скалите, с ум неспокоен

качвал се всяка нощ стар зведоброец.

А по отвесните, каменни улеи

в нощи потайни, сляпо безлунни

 

бавно е текла, димяща и черна

с плисък кръвта на поредната жертва.

Духове мрачни над скалните гробници

пазят все още несметни съкровища.

 

Там, от кръвта, във земята попила,

семе ужасно получило сила –

стегнал днес хълма в железни окови,

царства всевластно татулът отровен.

 

Сенки преплитат се в древни поверия,

приказки шепне ветрецът вечерен.

Там си почива след жега задушна

слънцето лятно и в тях се заслушва.

 

14.05.2003

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

  Татул е село край Кърджали, а не заглавие от Г. Караславов.Там съм била. Стилистиката е повлияна по-скоро от Клифърд Саймък – съвсем подходяща за атмосферата край древните руини. Все още не е ясно какво точно е представлявал комплексът – ритуален жертвеник, астрономическа обсерватория или, както някои предполагат, там се намира гробът на Орфей.

Комментарии

Комментарии

  • Официално публично предупреждение към nakonakov (Нако Наков) за използване на нецензурни изрази в коментарното поле.
    Мария, това е служебно съобщение, а не коментар. Не го трий.
  • Радвам се, че стихотворението предизвиква размисли и хипотези, аз не съм археолог, но приветствам мислещите хора и тези с чувство за хумор.
  • Като се знае, че Орфей е бродел и пял из Родопа планина, и се смята, че гробът му е в източната част на планината, в село Татул, би могло, да се предположи, че е роден в западната, село Орфеево, което е близко по звуков състав на Орцево, така че....
    Шегувам се..., но защо пък да не е вярно?! Мария, поздравления за хубавото стихотворение! Аплодирам!
  • Много интересно! И научих нещо ново.🌺
  • Красиво и образно...и историческите факти доизграждат картината...Поздрав!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...