Тази история няма край

Не знам някой
да се е поучил от историята.
Виждам само предразсъдъци,

илюзии и аргументи,
дадени от политиците пред аудиторията
в избраните от тях моменти.
За повечето учени - наука.
Някой попива от нейната слава,
втори я праща в боклука,
трети дели я, друг отмъщава.
Но в трибуните - патриотизъм.
А никой не я пожелава.
Не вдъхва дори оптимизъм.
Опръскани страници в кръв,
всеки втори - палач или жертва,
а момчета изпращат
на война като стръв.
Историята, казват, не се повтаря.
Но раните са упорити.
И същата мъка изгаря.
Пак ще има диктатори,
в страх тълпите превити,
хляб и зрелищa, и гладиатори,
малко пируващи, много избити...
Всеки мир е отложен.
Има ли още вярващи в рай?
Без поука и изход възможен
тази история няма край.