18.09.2025 г., 13:35

Тази история няма край

136 1 0

Не знам някой
да се е поучил от историята.
Виждам само предразсъдъци,

илюзии и аргументи,
дадени от политиците пред аудиторията
в избраните от тях моменти.
За повечето учени - наука.
Някой попива от нейната слава,
втори я праща в боклука,
трети дели я, друг отмъщава.
Но в трибуните - патриотизъм.
А никой не я пожелава.
Не вдъхва дори оптимизъм.
Опръскани страници в кръв,
всеки втори - палач или жертва,
а момчета изпращат
на война като стръв.
Историята, казват, не се повтаря.
Но раните са упорити.
И същата мъка изгаря.
Пак ще има диктатори,
в страх тълпите превити,
хляб и зрелищa, и гладиатори,
малко пируващи, много избити...
Всеки мир е отложен.
Има ли още вярващи в рай?
Без поука и изход възможен
тази история няма край.


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Петева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...