И тази нощ - тъмна бърлога,
погълна деня ми в утроба.
Луната е жълта тревога,
а слънцето сякаш е в гроба.
Потъва звука в тишината
и всичко за утро набъбва.
В луната тъмнеят петната,
морето брега си поръбва.
И тъй във картината мрачна
въздишка душата изпраща
и сякаш от нивата брачна
добрата ми Обич отпраща.
© Никола Апостолов Все права защищены
И тази нощ - тъмна бърлога,
погълна деня ми в утроба.
Луната е жълта тревога,
а слънцето сякаш е в гроба.