И тази нощ - тъмна бърлога,
погълна деня ми в утроба.
Луната е жълта тревога,
а слънцето сякаш е в гроба.
Потъва звука в тишината
и всичко за утро набъбва.
В луната тъмнеят петната,
морето брега си поръбва.
И тъй във картината мрачна
въздишка душата изпраща
и сякаш от нивата брачна
добрата ми Обич отпраща.
© Никола Апостолов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
