27 июл. 2016 г., 23:21

Тази нощ

2.1K 2 13

                                                      ТАЗИ НОЩ

 

                                       

                             Помниш ли, когато ме прегърна?

                             Помниш ли – светът се завъртя?

                             Как онзи миг живота ни обърна –

                             след първата целувка вечерта.

 

                             Щастливи бяхме тази нощ със тебе.

                             На сутринта събудих се жена.

                             И любовта тъй силно ни обсеби,

                             че ни облече щедро в светлина.

 

                            Кой докосва струните любовни –

                            дали до днеска някой е открил?

                            А чувствата ни силни и свободни –

                            за тази нощ ревниво кой е крил?

 

                            И ето – твоя пожелах да стана

                            и подарих ти своята свобода.

                            Прекрасно бе до тебе да застана

                            и  с  радост да посрещна утринта!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойна Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...