8 июн. 2024 г., 06:46  

Тази нощ

406 6 11

Тази нощ сред звездната вечност 

ни дарява с обичта мимолетна 

на спомени безкрайно далечни...

Ти помниш ли тази нощ лятна?

 

Ние бяхме със лъчите венчани 

 в поднебието на утрото светло!

Там сълзите девствени останаха,

накапали под липите в полето         

 

дирите ни по пътека съдбовна!

Годините помнят нашата обич.

Вече вървим към мигове лобни. 

Нощта пристъпя тиха и спокойна. 

 

Тази нощ сред звездната вечност 

ни венчава с обичта си сияйна.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за окуражителните слова,Деа!😍
    Благодаря за хубавите думи и оценката,Ники!👍
  • Разкош, Стойчо!
    Нежна и красива лирика!
  • Чудесна лирика!
  • Благодаря за Любими, Петя!🙏
    Благодаря за коментара и оценката на стихотворението,Младен!🙏
  • Красивото и свято преживяно, ни оставя горди, когато "вече вървим към мигове лобни".
    Да срещнем съдбата си с гордо вдигнато чело!

    Прекрасен стих, Стойчо! С дъха на липите от стихотворението ти.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...