Тази нощ сред звездната вечност
ни дарява с обичта мимолетна
на спомени безкрайно далечни...
Ти помниш ли тази нощ лятна?
Ние бяхме със лъчите венчани
в поднебието на утрото светло!
Там сълзите девствени останаха,
накапали под липите в полето
дирите ни по пътека съдбовна!
Годините помнят нашата обич.
Вече вървим към мигове лобни.
Нощта пристъпя тиха и спокойна.
Тази нощ сред звездната вечност
ни венчава с обичта си сияйна.
© Стойчо Станев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
