Тази нощ сред звездната вечност
ни дарява с обичта мимолетна
на спомени безкрайно далечни...
Ти помниш ли тази нощ лятна?
Ние бяхме със лъчите венчани
в поднебието на утрото светло!
Там сълзите девствени останаха,
накапали под липите в полето
дирите ни по пътека съдбовна!
Годините помнят нашата обич.
Вече вървим към мигове лобни.
Нощта пристъпя тиха и спокойна.
Тази нощ сред звездната вечност
ни венчава с обичта си сияйна.
© Стойчо Станев Всички права запазени
Благодаря за хубавите думи и оценката,Ники!👍