8.06.2024 г., 6:46  

Тази нощ

408 6 11

Тази нощ сред звездната вечност 

ни дарява с обичта мимолетна 

на спомени безкрайно далечни...

Ти помниш ли тази нощ лятна?

 

Ние бяхме със лъчите венчани 

 в поднебието на утрото светло!

Там сълзите девствени останаха,

накапали под липите в полето         

 

дирите ни по пътека съдбовна!

Годините помнят нашата обич.

Вече вървим към мигове лобни. 

Нощта пристъпя тиха и спокойна. 

 

Тази нощ сред звездната вечност 

ни венчава с обичта си сияйна.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за окуражителните слова,Деа!😍
    Благодаря за хубавите думи и оценката,Ники!👍
  • Разкош, Стойчо!
    Нежна и красива лирика!
  • Чудесна лирика!
  • Благодаря за Любими, Петя!🙏
    Благодаря за коментара и оценката на стихотворението,Младен!🙏
  • Красивото и свято преживяно, ни оставя горди, когато "вече вървим към мигове лобни".
    Да срещнем съдбата си с гордо вдигнато чело!

    Прекрасен стих, Стойчо! С дъха на липите от стихотворението ти.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...