8 jun 2024, 6:46  

Тази нощ

  Poesía
405 6 11

Тази нощ сред звездната вечност 

ни дарява с обичта мимолетна 

на спомени безкрайно далечни...

Ти помниш ли тази нощ лятна?

 

Ние бяхме със лъчите венчани 

 в поднебието на утрото светло!

Там сълзите девствени останаха,

накапали под липите в полето         

 

дирите ни по пътека съдбовна!

Годините помнят нашата обич.

Вече вървим към мигове лобни. 

Нощта пристъпя тиха и спокойна. 

 

Тази нощ сред звездната вечност 

ни венчава с обичта си сияйна.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за окуражителните слова,Деа!😍
    Благодаря за хубавите думи и оценката,Ники!👍
  • Разкош, Стойчо!
    Нежна и красива лирика!
  • Чудесна лирика!
  • Благодаря за Любими, Петя!🙏
    Благодаря за коментара и оценката на стихотворението,Младен!🙏
  • Красивото и свято преживяно, ни оставя горди, когато "вече вървим към мигове лобни".
    Да срещнем съдбата си с гордо вдигнато чело!

    Прекрасен стих, Стойчо! С дъха на липите от стихотворението ти.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...