Тази топла земя...
Тази топла земя, във която ще легна -
чувам как ù пулсира сърцето...
Ще замръквам по-гладна. Едва ли по-бедна,
щом е мое до облак небето!
И ще пия сълзите на млади лозници,
прекипели във бъчвите стари.
Ще разпалвам пожари във мъжки зеници.
Хляб ще бъда за стари клюкари.
Те ще глозгат до кокал плътта ми оскъдна
като мършави, гладни чакали...
Но мечтите ми Бог до една ще ги сбъдне!
И с корава ръка ще ме гали...
И ще ровя пръстта. Като сляпа къртица,
с изпочупени, кървави нокти...
Но ще бъда хранилка за есенни птици,
изкълвали до зърно живота.
И ще бъда гнездо за криле уморени.
И за слепия просяк гъдулка.
Преди тази земя да се слее със мене -
още малко ще бъда светулка...
На нощта ще намигам с фенерче мъждиво
и ще търся премръзнали длани.
И ще топля душите на мъртвите живи.
После - сянка на орех ще стана.
После - черно щурче, дето свири под нея.
Дълго свири. И дълго умира...
Чак докато любовно и страстно се слея
с тази черна земя под баира...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гълъбина Митева Все права защищены
