Тази топла земя, във която ще легна -
чувам как ù пулсира сърцето...
Ще замръквам по-гладна. Едва ли по-бедна,
щом е мое до облак небето!
И ще пия сълзите на млади лозници,
прекипели във бъчвите стари.
Ще разпалвам пожари във мъжки зеници.
Хляб ще бъда за стари клюкари.
Те ще глозгат до кокал плътта ми оскъдна
като мършави, гладни чакали...
Но мечтите ми Бог до една ще ги сбъдне!
И с корава ръка ще ме гали... ...