/по идея от снимката на Елена Петрова/
Тази вечер залезът е въображаема магия.
Танц фееричен танцуват светлинни лъчи
с облаци бели и черни в мимолетна стихия.
Възбудено, сърцето ми в гърдите тупти!
Тича сърцето ти в златото на небесната шир.
Аз препускам с моята духовна колесница.
Да го настигна искам, но не дават ми мира
озъбени вълци, смеещи се хиени – глутници.
Облаци бързат да ни потопят в тъмнината си.
Но ние с теб, моя любов, ще ги надиграем,
защото знаем, колко Вяра имаме в сърцата си.
И в тъмното... с докосване ще се разпознаем...
16 05 2019
© Надежда Борисова Все права защищены