velikataniki (Николина Милева)
209 6868
30 дек. 2014 г., 21:22

Тази зима помоли за сняг 

  Поэзия » Другая
906 1 10

Аз почуках. Заглъхна куршум.

Падна покрив на сламена къща.

Някой сбърка водата с парфюм

и поръси живота през пръсти.

А ръцете прегърнали мрак

се извиха с препълнени шепи.

Тази зима помоли за сняг,

но заклет атеист е небето.

И по клоните няма гнезда.

Събуди ме, не виждам комина.

Под нозете ми диша вина

и се дави от толкова синьо.

Под нозете ми плува море.

Събуди ме, солта ми е бреме.

А пред мене танцува дете

и на лошото време се смее.

Аз почуках на твойта душа.

Изсънувах комин във пустиня.

Ти защо ми отвори врата,

през която не мога да мина.

© Николина Милева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Жалко, че вече не публикуваш, Ники!
    Поезията ти е истинско удоволствие.
  • Харесвам поезията ти и я чета с удоволствие Таланта ти е безспорен.
  • Хареса ми. Поантата особено ме впечатли.
    Поздравления и за много години, Ники!
  • Много хубаво!!!
  • Весело и от мен
  • Прекрасно стихотворение!
  • С чудесен стих изпращаш годината, Ники, светли и весели празници!
  • Много добра поанта, образно написано. Добрият читател би го прочел няколко пъти.
    Весел празник!
  • Интересна философска творба. Написана талантливо и образно:
    "Аз почуках на твойта душа.
    Изсънувах комин във пустиня.
    Ти защо ми отвори врата,
    през която не мога да мина."
    И изненадата на финала още повече подчертава силата на творбата!
  • "Ти защо ми отвори врата,
    през която не мога да мина."

    Страхотен финал!
Предложения
: ??:??