Тази зима помоли за сняг
Аз почуках. Заглъхна куршум.
Падна покрив на сламена къща.
Някой сбърка водата с парфюм
и поръси живота през пръсти.
А ръцете прегърнали мрак
се извиха с препълнени шепи.
Тази зима помоли за сняг,
но заклет атеист е небето.
И по клоните няма гнезда.
Събуди ме, не виждам комина.
Под нозете ми диша вина
и се дави от толкова синьо.
Под нозете ми плува море.
Събуди ме, солта ми е бреме.
А пред мене танцува дете
и на лошото време се смее.
Аз почуках на твойта душа.
Изсънувах комин във пустиня.
Ти защо ми отвори врата,
през която не мога да мина.
© Николина Милева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Харесвам поезията ти и я чета с удоволствие
Таланта ти е безспорен. -
Хареса ми. Поантата особено ме впечатли.
Поздравления и за много години, Ники! -
Много хубаво!!!
-
Весело и от мен
-
Прекрасно стихотворение!
-
С чудесен стих изпращаш годината, Ники, светли и весели празници!
-
Много добра поанта, образно написано. Добрият читател би го прочел няколко пъти.
Весел празник! -
Интересна философска творба. Написана талантливо и образно:
"Аз почуках на твойта душа.
Изсънувах комин във пустиня.
Ти защо ми отвори врата,
през която не мога да мина."
И изненадата на финала още повече подчертава силата на творбата! -
"Ти защо ми отвори врата,
през която не мога да мина."
Страхотен финал!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поезията ти е истинско удоволствие.