Адамов (Петър Адамов)
92 216
16 мая 2007 г., 12:08

Те 

  Поэзия
491 0 3

Той е готин и чаровен
и от чувството любов облян,
а пък тя е неговия дъх безспорен,
с очи, в който сякаш се оглежда океан.


Като вятър той се носи
окрилен, но от какво? 
И усмивка винаги ще носи,
а завистниците ще се питат пак "защо?"


Тя пък винаги засмяна,
със гласче звънливо, като утринна роса
и може би от същата любов огряна
се радва тя, че даже радва и света.


Имената без значение ще бъдат,
защото все пак приятели са те,
любовта им силна нека бъде,
невиждана за други светове.

© Петър Адамов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??