Те
Той е готин и чаровен
и от чувството любов облян,
а пък тя е неговия дъх безспорен,
с очи, в който сякаш се оглежда океан.
Като вятър той се носи
окрилен, но от какво?
И усмивка винаги ще носи,
а завистниците ще се питат пак "защо?"
Тя пък винаги засмяна,
със гласче звънливо, като утринна роса
и може би от същата любов огряна
се радва тя, че даже радва и света.
Имената без значение ще бъдат,
защото все пак приятели са те,
любовта им силна нека бъде,
невиждана за други светове.
© Петър Адамов All rights reserved.
