Те
Той е готин и чаровен
и от чувството любов облян,
а пък тя е неговия дъх безспорен,
с очи, в който сякаш се оглежда океан.
Като вятър той се носи
окрилен, но от какво?
И усмивка винаги ще носи,
а завистниците ще се питат пак "защо?"
Тя пък винаги засмяна,
със гласче звънливо, като утринна роса
и може би от същата любов огряна
се радва тя, че даже радва и света.
Имената без значение ще бъдат,
защото все пак приятели са те,
любовта им силна нека бъде,
невиждана за други светове.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Адамов Всички права запазени
