Те и приживе мъртви си бяха...
Прелетяват последни искри,
в черни пушеци огънят гасне.
И палачът да плаче се скри,
че извършил е нещо ужасно.
Господата вървят към дома,
но ще кривнат, на пряка от тука.
Некрасива съпруга сама,
чака жадно поредната клюка.
Във вертепа (нарекли го бар),
ще намерят утехата лиха,
с алкохол потушават пожар –
нечестивата днес изгориха.
Тя не вика, не плака, не кле,
само тихо три думи изрече:
Не съм вещица – имам криле,
но невидими, слепи човече.
В полунощ, щом липата цъфти,
там в небето - ни мъртва, ни плаха,
в своя стих моли Бог да прости.
Те и приживе мъртви си бяха...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
