Patrizzia (Надежда Ангелова)
2050 18104
6.06.2021 г., 17:46 ч.  

Те и приживе мъртви си бяха... 

  Поезия » Друга
345 5 10

Прелетяват последни искри,
в черни пушеци огънят гасне.
И палачът да плаче се скри,
че извършил е нещо ужасно.

 

Господата вървят към дома,
но ще кривнат, на пряка от тука.
Некрасива съпруга сама,
чака жадно поредната клюка.

 

Във вертепа (нарекли го бар),
ще намерят утехата лиха,
с алкохол потушават пожар –   
нечестивата днес изгориха.

 

Тя не вика, не плака, не кле,
само тихо три думи изрече:
Не съм вещица – имам криле,
но невидими, слепи човече.

 

В полунощ, щом липата цъфти,
там в небето - ни мъртва, ни плаха,
в своя стих моли Бог да прости.
Те и приживе мъртви си бяха...

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??