22 окт. 2009 г., 18:29

Те мислеха, че знаят всичко

1.1K 0 3

... А хората си мислеха, че знаят всичко...

 

 

В края на града...

... остаряла гара,

счупен перон,

уморени, пътниците

следват разписание,

угнетени,

коловозите мълчат,

за да не разкажат,

минала история...

... там,

вярата бе изгубена.

 

Между два града...

... асфалтиран път,

раздрънкан автобус,

изнервена стюардеса

мръщи се на всеки,

изхабени

седалките седят

и разказват

настояща история...

... там,

надеждата намира своето място.

 

В началото на града...

... осветено летище,

модерен самолет,

общителни хора

чекират багаж,

смели

пилотите излитат в света,

за да разказват

нова история...

... там,

 

 ще се роди любов...

... А хората си мислеха, че знаят всичко.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....