22.10.2009 г., 18:29

Те мислеха, че знаят всичко

1.1K 0 3

... А хората си мислеха, че знаят всичко...

 

 

В края на града...

... остаряла гара,

счупен перон,

уморени, пътниците

следват разписание,

угнетени,

коловозите мълчат,

за да не разкажат,

минала история...

... там,

вярата бе изгубена.

 

Между два града...

... асфалтиран път,

раздрънкан автобус,

изнервена стюардеса

мръщи се на всеки,

изхабени

седалките седят

и разказват

настояща история...

... там,

надеждата намира своето място.

 

В началото на града...

... осветено летище,

модерен самолет,

общителни хора

чекират багаж,

смели

пилотите излитат в света,

за да разказват

нова история...

... там,

 

 ще се роди любов...

... А хората си мислеха, че знаят всичко.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...