Те, сърцата...

Сърцето ми трепти и грее
обич на воля се предава
песен нежна за нашето време се пее
и топъл дар винаги дарява.

Обичаш ли, отдаваш ли сърцето,
докосваш ли струните на любовта,
в мен ридае и те очаква детето
да заобиколиш скръбта.

Радостта гали нежно душата
и гръдта скъпа се затопля.
Сляха ли се в ритъм сърцата,
изрекоха ли устните любими вопли

Те, сърцата, не искат да знаят
в кое първо е затуптяло от любов,
като мъниста думите се леят,
усмихва се надменно животът суров.

Йонка Янкова