Те, сърцата...
Те, сърцата...
Сърцето ми трепти и грее
обич на воля се предава
песен нежна за нашето време се пее
и топъл дар винаги дарява.
Обичаш ли, отдаваш ли сърцето,
докосваш ли струните на любовта,
в мен ридае и те очаква детето
да заобиколиш скръбта.
Радостта гали нежно душата
и гръдта скъпа се затопля.
Сляха ли се в ритъм сърцата,
изрекоха ли устните любими вопли
Те, сърцата, не искат да знаят
в кое първо е затуптяло от любов,
като мъниста думите се леят,
усмихва се надменно животът суров.
Йонка Янкова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йонка Янкова Всички права запазени