18 нояб. 2009 г., 00:25

Театър 

  Поэзия
354 0 1

Ще нося вечно вината в себе си,

ще пълня със сълзи очите си,

горчивата болка ще тежи на сърцето ми,

така ще бъде до края на дните ми.

 

Зад своята маска аз ще се крия,

зад своята маска на щастие

и никой не би могъл да открие

добре прикритото нещастие.

 

И аз ще превърна свойта трагедия

в едно представление,

от него ще се получи жалка комедия,

отегчителна за наблюдение.

 

Аз ще бъда главната героиня

в безсмислената пиеса,

аз ще бъда вечната робиня

на отчаянието и стреса.

© Богдана Маринова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • до болка познато..
    аз всеки ден изнасям своето представление, сложила усмихната маска, която крие тъгата изписана на лицето ми...
    .. и малко по малко, аз умирам, за да може щастливата героиня да живее...
Предложения
: ??:??