18 нояб. 2009 г., 00:25

Театър

482 0 1

Ще нося вечно вината в себе си,

ще пълня със сълзи очите си,

горчивата болка ще тежи на сърцето ми,

така ще бъде до края на дните ми.

 

Зад своята маска аз ще се крия,

зад своята маска на щастие

и никой не би могъл да открие

добре прикритото нещастие.

 

И аз ще превърна свойта трагедия

в едно представление,

от него ще се получи жалка комедия,

отегчителна за наблюдение.

 

Аз ще бъда главната героиня

в безсмислената пиеса,

аз ще бъда вечната робиня

на отчаянието и стреса.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Богдана Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • до болка познато..
    аз всеки ден изнасям своето представление, сложила усмихната маска, която крие тъгата изписана на лицето ми...
    .. и малко по малко, аз умирам, за да може щастливата героиня да живее...

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...