Nov 18, 2009, 12:25 AM

Театър 

  Poetry
385 0 1
Ще нося вечно вината в себе си,
ще пълня със сълзи очите си,
горчивата болка ще тежи на сърцето ми,
така ще бъде до края на дните ми.
Зад своята маска аз ще се крия,
зад своята маска на щастие
и никой не би могъл да открие
добре прикритото нещастие.
И аз ще превърна свойта трагедия
в едно представление,
от него ще се получи жалка комедия,
отегчителна за наблюдение. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдана Маринова All rights reserved.

Random works
: ??:??