Театър
Ще нося вечно вината в себе си,
ще пълня със сълзи очите си,
горчивата болка ще тежи на сърцето ми,
така ще бъде до края на дните ми.
Зад своята маска аз ще се крия,
зад своята маска на щастие
и никой не би могъл да открие
добре прикритото нещастие.
И аз ще превърна свойта трагедия
в едно представление,
от него ще се получи жалка комедия,
отегчителна за наблюдение.
Аз ще бъда главната героиня
в безсмислената пиеса,
аз ще бъда вечната робиня
на отчаянието и стреса.
© Богдана Маринова All rights reserved.
