Театър
Ще нося вечно вината в себе си,
ще пълня със сълзи очите си,
горчивата болка ще тежи на сърцето ми,
така ще бъде до края на дните ми.
Зад своята маска аз ще се крия,
зад своята маска на щастие
и никой не би могъл да открие
добре прикритото нещастие.
И аз ще превърна свойта трагедия
в едно представление,
от него ще се получи жалка комедия,
отегчителна за наблюдение.
Аз ще бъда главната героиня
в безсмислената пиеса,
аз ще бъда вечната робиня
на отчаянието и стреса.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Богдана Маринова Todos los derechos reservados
