5 дек. 2011 г., 14:29

Театър

501 0 0

ТЕАТЪР

 

Животът е театър, а ний сме актьори,

в него играем драма или скеч,

мислим си, че сме добри в свойте роли,

а дали  е така? Друг ще каже с скверно слово

или с блага реч.

 

И идва ден. На сцената малка

се качват хора с младежки мечти.

Ти пред техния устрем ще изглеждаш жалка,

да слезеш е време, ти вече го разбери.

 

Те ще поемат главните роли,

ти ще си останеш дребен статист,

признания, награди, слава, о, Боже, как те боли!...

но животът върви млад, напорист.

 

Едни идват, други си отиват -

истината на всеки позната.

Младите от успехите ще се опиват,

а твоята песен ще е вече изпята.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анка Келешева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...